Малка предистория...

Фотографията за мен е едно от нещата на които се наслаждавам. Наслаждавам се, когато избирам определен момент за снимката, наслаждавам се, когато снимам и най-голямото наслаждение получавам, когато се прибера в къщи, правя си една чаша ароматно кафе, качвам снимките на лаптопа  си и започвам бавно да ги преглеждам. Кадр след кадр, глътка след глътка. Не всички снимки разбира се стигат до публикации, някой веднага заминат за кофата, други чакат своя ред в архива и само най-добрите( поне според моя поглед) бъдат пуликувани пред света. Аз не съм професионален фотограф, въпреки че това е една от мечтите ми. Аз съм една жена влюбена в фотографията.
Когато бях малка в къщи имахме мини фотолаборатория. Това беше хоббито на баща ми. Той се затваряше в една от стаите. Завесваше прозорците с дебели одеяла, включваше червена светлина...и там, в този полумрак, се раждаше фотографията. Кадри от живота на нашето семейство. Тогава снимките бяха чернобели, но в тях имаше толкова много живот.
Спомням си един миг от тази магия. Бях може би на 5-6 годинки и както всички деца на тази възраст много любопитна. Един ден баща ми ме пусна при себе си, докато се занимаваше със създаването  на поредните снимки. На пода стоеше голяма кофа пълна със снимки и някаква течност и аз, без да искам, паднах в нея. Разбира се получих някое шамарче, задето не си гледам под краката punish. Може би този момент от живота ми е оставил тази следа, да обичам толкова фотографията. А може би това си е ген?...

Оставям на вас да прецените мойте, силно казано творби...



Коментари

Популярни публикации